Причуват ми се тежки капки
как удрят по вратата.
Отвън хоро извиват ангели,
а гарваните плачат.
И тъпаните са съмнение -
нима небето нужно е?
И уж съм жаден, ала гневно
се моля все за суша.
Дано гневът не ме осъди
на спомен за невинност.
Дано във този танц не бъда
жертва на повикване!
Дано и в дъното на блатото
да си остана нестинар!