автор: mariposasenelalma

Каза „Обичам те.“
Чуха я птиците.
И литнаха да отнесат вестта.

Каза „Обичам те.“
Вятър засрича го.
И го понесе на свойте крила.

С тихо „Обичам те.“
облак закичен
леко заплува във синева.

Свенливо на глас
любовта си призна.
И зачака със трепет ответ...

Птица се върна,
от всичките първа.
Смирено в нозете ѝ, сведе глава.

Вятърът върна се.
нежно прегърна я.
Тихичко песен сиротна запя.

Чист бе просторът
и нямаше облак.
Запърха в душата пеперуда една.

С надежда сърцето
погледна небето...
А зад стъклото... заплака дъжда..