автор: Methodius

Превода посвещавам на Hammill

------------------
Да. Има къща без врата.
Аз живея в нея.
Нощите и са студени,
дните и са тежко бреме.

Къща, ала и без покрив.
И дъждът нахлува, плува,
лее се върху ми...
Мислите ми са без време.

Знаеш ли - не те познавам...
Казваш, сме се запознали!
Може би си прав. Едва ли.
Колко много колебание!

Ти... с името ми ме нарече...
Нямо някакво наречие.
Забравих как се чувствам, сещам -
леко ми е и без лек.

Къща - даже без звънец.
Никой никога не звънна.
Резониран, бих извъннал
изотвътре-занавън.

Къща - обезвъздушена.
Смутно е и тихо в нея.
Думите ще се разсеят
вред в ефир, неприютени...

Репликите си заучих,
помня ги добре, кънтят;
каня се да рецитирам
всекиму: когото случа.

Ред наизустени строфи...
А наоколо - студ, нощ е.
Не прилита, помощта, щом
сенките разбунят мрака.
Нещо все не е наред.

Имам къща - без врата е, -
никой вътре не витае.
Някой ден ще я зазидам.
Междупрочем... да, нехаем.

Къщата без светлина -
запечатани прозорци:
с щампи, такси и клейма.
Времето се ниже, трае.

Знаеш ли - не ща да зная.
Казваш, сме се запознали...
Може би си прав? Едва ли.
Ни минутка колебание!

Ти... името ми ли изрече?
Нямо някакво наречие?
Отвикнах как да чувствам... Леко
ми е... Не олеква.
Пък помага.

Забележка: 'House with no Door', Peter Hammill; Van der Graaf Generator, 'H to He, Who am the Only One', 1970, No. 2.