автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Вторичната компонента й подсказа че нещо се е променило. Убежището и бе добро и едва ли биха я открили. Нещо се бе променило долу. Опита се да се измъкне от съня и да се съсредоточи. Когато вторичната компонента беше будна си позволяваше кратки откъслечни периоди на отдих.
Александра стоеше на ръба и оглеждаше детайлно Града в кратера. Засега Древните не я безпокояха. Свен беше нейните очи и уши там. Но тук се случваше нещо и то определено заслужаваше внимание.
Приемащите прожектори осветиха полигона, пристигаше нова пратка. Може би този път щеше да разбере какво е естеството на контрабандата. Отново нищо, отново група от около петдесет човека. Изведнъж включи, беше ферма за Оръжия, тук ги отглеждаха. Това беше безспорно най доходната, но и най гнусната търговия в познатата Вселена.
Оръжията бяха далечни потомци на Стихиините. По-малко от хилядна от процента съответстваше на гена, но достатъчно за да притежават разнообразни особени способности. Само че Оръжията имаха изкуствено поддържани дефекти в гените и следваха безропотно прищявките и желанията на своя Патрон, живееха в агония и умираха най-често изтормозени до изтощение от собствената си съвест.
Тя разпозна емблемата на Трафикантите, трите черни вълнообразни отдавна бяха междузвездния аналог на Веселия Джак. И Древните не бяха цвете за мирисане, но тези си бяха отровна плесен. Не биваше да се допуска такава зараза извън Вселената. Въплъщение на самата Алчност, където минеха не оставаха нищо, оглозгваха цели системи до кокал и ги разкостваха след това. Беше им безразлично какво поглъщат – материално, духовно, власт… само алчността ги тласкаше напред, бяха всеядни, дори у термитите се срещаше повече лоялност към съществуването.

(следва продължение)
14.09.2014g.