автор: dumite

Поляната е пълна с хора, понесли кръста на Надеждата си. Светят звезди и свещи. Нощта не различава кои са по-вярващи. От църквата долитат молитви и песнопения. Спящите не ги чуват...
...В скута й се е сгушил мъж на около тридесет. Не чува молитвите. Сънува Кръста. Тя го гали по лицето като бебе. Когато всички произнасят „Амин”, не се кръсти. Вдига бавно ръка и изтрива сълзите си.
Той се пробужда нито внезапно, нито бързо. Дори не се оглежда, чува „Амин” и пръстите му бавно рисуват кръст.
Пред църквата божите служители благославят себе си и света. А двамата в мрака движат пръстите си...бършейки сълзи, рисувайки кръст. Спящите сънуват..