автор: jantreya

Прегръщам силно тялото на лятото.
Горещо е. Прекрасно е! Вълшебно!
То се изплъзва. Пари сетивата ми,
а аз му шепна как ми е потребно.
Зарязва ме. И този път е временно.
Сърцето му бохемско е невярно,
но вече нося щедрото му семе
и не тъгувам, а съм благодарна,
за топлите му нощи и дихания,
за ароматните ни кратки срещи.
Любов е лятото, а не страдание
и пръстите му още са горещи.
Не плача. Само кротко се усмихвам
заситена от ласките солени
по кожата ми. То си тръгна тихо,
но зная, че заченах вдъхновение.