автор: _kativa_

Добре, ръкуваме се, вече е решено!
От днес не си любов и тъй нататък.
Но ако трябва да се давим неизменно,
то плитката вода е недостатък.

Знаеш ме, че аз съм по дълбокото
и как обичам в раните ти да соля.
Ако си решил да скачаш – от високо
с последеният ми опит да летя!

Каквото ти е на душата – нека бъде.
И без петли се съмва. Знаеш как е.
Аз плюс тебе равно е на ние,
без теб – едно на ум и някакъв остатък.

Млечните ни зъби са разклатени.
Ангелите паднали са зли и смешни.
Отива ни да сме сами. Предай нататък.
Многоточие. Порастването – неизбежно.