автор: veronikas

„Колко е човешкият живот?
Колкото балонче и въздишка” Елена Денева

Затова обичам топли дни.
По-студените ги пускам.
Нищо не прилича на преди,
а от там се връща.
Затова надничам в двете си очи,
само, ако е тъмно в мене.
И оглеждам по-красивите сълзи
в най-дълбокото безвремие.
Затова разделям в две графи
черни петъци и къдрави недели,
а животът ще ги подреди
във нормално ежедневие.
Затова сърцето ми брои
само малките ми стъпки.
По-големите са отстрани.
Някога по тях да тръгне.
Диша учестено моят свят
само, за да може да въздъхне…
Колко е човешкият живот?

От една тъга до друго щастие…