автор: rumpel

Тиха столична вечер
над града ти се спуска.
И оставя далече
всички користни чувства.

Как ли вашият покрив
стана пристан за котки?
Пак дъждът, всичко мокрещ,
изпарява се кротко.

Гледат строго антени
до отвъд хоризонта.
Чак колите са неми,
спрели в синята зона.

Чакат портите здрача
да ги хлопне напусто.
Кой така в мен подскача?
Някой нещо предчувства!

Сетивото ми шесто
бие с пулса ти в ритъм.
И открива те често
без дори да те пита...