автор: lita

Толкова да си ми драг -
кажи ми как се получава?
Ликът ти - тъй мил и благ
краката мои подкосява...

Бе до мен за ден и толкоз,
после далеч, далеч замина.
Завъртя главата ми до болка,
поддържа пламъка да не загива...

Върна се след много време,
бе тук за малко - бързо мина.
После пак като листо от есен
вятърът отвя те във чужбина.

Там бе отново твърде дълго,
не разбра аз колко трудно чаках.
Всеки път дорде навън се съмне
без сълзи скришно плаках.

Силни, мили думи ми шептеше,
но отвъд края на света.
Душата така мъчно те зовеше,
че няма дума за това!

Разбираш ли - не мога вече -
искам те на дъх само от мен!
Аз тебе искам, бе човече!!!
На теб отдала съм се в плен!