автор: jantreya

Разбиваш четири яйца
със сутрешна прозявка сладка
на още сънени деца.
Сместа да стане много гладка.
Брашно пресяваш – звезден прах.
Изсипваш в розовата купа
кафяна чашка детски смях,
щастлив, звънлив и неподкупен.
Прибавяш щипка-две любов.
Достатъчно е. Тя е силна.
Тестото вече е готово.
Да не забравиш и ванилия.
Гладът набъбващ е продукт.
Мехурчета в тестото шупват
и се дочува пук, пук ,пук
там, откъм розовата купа.
Тиганът весело цвърчи.
Златисти облачета плуват
из гладни, лакоми очи
и към устичките пътуват.