Какво да ти разкажа? За нощта,
която сяда тихо на перваза,
окичила звездите и една
луна, която искам да я няма?…
А искам да съм по-сама.
(Самотността е твърде лична).
С въпросите си - пламнали цветя,
които искам да угаснат.
И затова ги късам със сърце
и капят огнени по листа.
И стават думи, букви и една
отворена врата към мене.
И затова се гледам и мълча,
а после се усмихвам отдалече,
на клоните, цветята и дъжда.
Напълно своя и напълно ничия.