автор: mrsorrow

Мога ли насън да те достигна,
без да знаят други, че ме има -
с нощния воал да те помилвам,
скрит зад тънка звездна пелерина?

Можеш ли далеч да ме последваш :
там, където двама ще сме грешни,
друг в очите няма да поглеждаш -
само мен и устните горещи?

Мога ли без свян да те докосна,
ще ми позволиш ли, докато спиш?
Времето минава бързо нощем -
пусни ме... преди денят да те плени.