И днес денят е слънчев, хубав –
така е синьо божието ложе –
от него Господ всичко вижда,
и всичко в книгата си той
за мене вече е написал.
Написаното щедро илюстрира –
като паунова опашка
палитрата му днес е пъстра.
С постъпките си аз написаното сричам…
За разлика от мене,
живота ми той знае занапред
и е доволен вероятно
от замисъла си непредвидим.
Това, че той над мен стои
и наблюдава всяка моя крачка,
вървежа ми щастлив ли прави?
Оставят стъпките ми диря по тревата,
но по опънатата кожа на небето
дали душата ми
следа ще може да остави?