автор: giro

Абе, аз тази история много пъти съм я разказвал. Тя не е смешна, ама често буди смях. Реших и да я напиша.
Преди доста години една богиня в неравностойно положение ме ръкоположи в своя храм. Епитрахилът не ми стои добре, но който не ме харесва с него, има право да спазва закона Й. Чат-пат има непослушни миряни, та се налага да ги прасна с кандилницата някъде. Така възникват едни казуси, а от тях понякога се раждат истории, заслужаващи живот и извън храма.
Айде стига алегории.

Нагледал съм се на идиотщини.
Един мой архиколега и признат от всички ни гуру казва: „Пич, занимаваме се с по-лошата част от човечеството, какви пък да бъдем ние, а?!”
Като казах това, се сетих за още нещо с него. Ще прощавате за отклонението:
Той трепетно брои годините до пенсия, а те все още са бая. Пушим под трибагреника и му викам: „Абе, майна, скивай как громим престъпността, догодина няма да имаме работа, ще дойдат съкращения в щата!” А той: „Мъжки, и ти си виновен! Кви са тея наказания твойте, бе – пет, десет, петнайсет години!? Давай им там по една, две – да влизат, да излизат и пак да крадат, ний няма семки да продаваме!”
С него има още истории, но сега искам да разкажа тази, моята, заради която седнах пред белия лист – 17 служебни инча и някакви мега, ултра, мулти пиксели.

Имах преди сто години едно дело. Тънко, но гадно. То и сред човеците май често е така. Малолетно момиче беше отвлечено от едни цигани, вързано с кабели, побой и продажба в публичен дом, щастливо стопанисван от... роми. Всекидневна история. Уви. Отвратителна, като повечето всекидневни неща в последните петилетки, ама тази малко в повече.
В случая бяха петима подсъдими, а тартор им беше един много известен тогава пезевенк – „Шериф”. Разбира се – рецидивист. Златозъб и татуиран до ушите, той беше сводник, освен на мнозина, още на жена си и на дъщеря си, които точеха телесни секрети из Алеята на любовта. Бизнес – лозето не ще молитва, иска мотика... и още нещо.
Шерито беше задържан под стража и така, все неразбирайки защо, си вървя през целия процес. Той продължи около две години и нещо. Зор, зор, ама това е друга тема. Накрая се беше поизнервил бас бая.

Стигнахме до деня „Х”!
Чета клеймото:
Дрън, дрън, дрън... Пляаас! На Шерифа – десет години лишаване от свобода при усилено строг режим.
Прокурорът се оцъкли, а Шерито крещи:
„Ббраво, бе, прЕестъпниците нА свободда, А ний – в зАтвора”.
Ох, майчицеее! - хората стоят в залата изпружени, безмълвни, респектирани от триумфалната справедливост на незрящата богиня, пък аз, черен гарван, се хиля като пача!
По инстанциите му намалиха наказанието значително. Явно ги е трогнал с детското си недоумение пред случващото се в подредения му свят.

Мина – замина, Шерифа на свобода.
Поправен? Всъщност поохранен.
Но?!
Понякога в залата Самата Темида говори през устата ми: „Който ме е виждал тук един път, ще ме види още много пъти, ако не слуша поговорките на баба си.”
Дуум! /Айде, бе, аз нямам чук/
И ето: един ден ще гледам пак дело с Шерито. Много стара аджамийска кражба от началото на прехода, когато дребните крадци-късметлии още не бяха асимилирани от едрите.
Крало момчето хранителни стоки в някакво село - тривиално начало на една бляскава кариера.../иначе белязана с раета/. Но обвинението влиза в съда 10 години по-късно. Това е стандартна процедура – да се държи обвиняемият по-дълго в напрежение. Превъзпитателният ефект от това изтезание е рядко явление, но ние, слепите последователи на нашата Богиня, сме си идеалисти...
При това положение, обаче, и да бъде осъден, този мачо няма да търпи нищо – отвличането и кражбата са извършени от него преди да е имало присъда за което и да от тях. Така, изтърпяното наказание за отвличането ще погълне бъдещето наказание за кражбата /чл.23, ал.1 от НК на РБ/. Ще вдигаме значи поредната пушилка. То и това е нещо – вестниците са за продаване.

Отивам сутринта на работа, а Шерифа пристъпва псевдосмирен на стълбите пред съда, но с още по-златна уста:
„Ооо, Шери, зъбче златно, какво правиш бе, кога излезе? Какво те води насам?” – питам го като старо другарче.
„Ми, гОсподин сЪдия, пак нА дело съм, бе!”
„Знаеш ли кой ще ти води делото, бе, мой човек?”
Гледам да не се кикотя, ама кафето ми трепери в ръката.
„НнЕ знам, бе!”
„Ами, аз бе, Шеринце!”
А той:
„Еейй, Ай дано неска си в пО – добро нАстроение, бе, гОсподин сЪдия”.

Е, как да си в лошо настроение!? Моето от години е все добро. Заповядайте да му се насладите!