автор: Hulia

„Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си падане“, (Овидий).

* * * * *
Учудвате се – дълго ви е нямало,
а казвате - по-млада и хубава съм?
Ето рецептата: вземам целебно острие,
внимателно изрязвам последните
загорели златни корички от раните
на зависимостите - гледам да не
докосвам лъчите на Любовта –
една от най-трудните операции в живота ми,
а тъй като д о з а т а прави отровата*,
проклятията се оказаха илюзорни кинжали -
лесни за метаморфози и в един хубав ден
започнаха да се превръщат в нарастваща в
геометрична прогресия б л а г о с л о в и я!
А фината граница между скулпторката на
битието и небитието разми формите си и
издигна високо в невидимите небета
най-чистото синьо от дъгата на И с т и н а т а.
_________________________________________________________

*“Дозата прави отровата“, Парацелз