Като дете Елена засади латинки
с мамините семена и както тате я научи.
Днес дето иде, пази ъгъл за градинка,
а всяко цвете е звезда в детинските ѝ очи.
Отрасна, заобича още повече земята,
създаде своя рай с ябълка, лоза и лимец.
До портата утъпкана пътека води,
на масата - ошав, вино, ароматен хлебец.
По пътя си Елена срещна Градинаря.
Дните ѝ се промениха, но родиха песен
за плодовете, които може да събира
само и едва тогава, когато дойде есен.