автор: daro

Възпарих плътта си
през слънчевата флейта
и ето ме –
мастилена утайка.
Но какво от това!
Лежа си на тревата
със златиста сламка в уста
и бръмбарчето
ми пролазва сянка –
лилава при това.

Как успяваш с един замах
така пестеливо да ме завършиш,
фантазио моя…
на n-та бясна!?

Току-що се разминах
с поезията –
две татуирани фльонги
по загорели бедра.