автор: rossie

Ще затръшна вратата след себе си,
ще замина внезапно нанякъде,
ще забравя за малко за тебе,
ще замръквам във пустото. Лято е!

Ще загасям звездите. Без тях
ще вървя по пътеката тясна.
Накъде? Все едно. Остарях, помъдрях,
а все още се уча на щастие.

Ще се скитам ненужна на всички.
И когато ми стане студено за трима
ще се върна на пръсти във къщи
да запаля камината. Зима е!