автор: aldebaran

Едва ли някой умира от желание да има срещу себе си събеседник,чиито излияния за ураган от проблеми карат човек да се смали до неузнаваемост,да не може да изкрещи от безсилие,защото е вцепенен от брътвежите на неуморната машина отсреща.
ти не ме Притъмнява ми,плувам в блато от лепкава слуз,над което се стеле непрогледна мъгла.Усещам как милиони невидими пипалца изсмукват жалката ми енергия.Как нещо е сграбчило душата ми и я усуква,като континуум около черна дупка.Тялото ми е вече безразлична протоплазма и ме няма.Не ме е имало.
А словоизлиятелят отсреща с всяка минута се чувства по-добре.Почти е излекуван,защото е изхвърлил душевния си баласт.Мисля като мъглата.
-Ей,приятелю,ама ти не ме слушаш!Неприятно ли ти е?Разбираш ли въобще...
Сега вече съм осъден на смърт.Трябва да кажа нещо умно,за да не започне всичко отначало.
С неимоверни усилия ръката ми намира някаква чаша.Пия от мъгливото блато.Като че ли ставам
бавно.Имал съм и тяло...Или е спомен...
-Нещо ми прилоша!-това е моят глас,който ме изтегля от виртуалното блато и ме изпраща на кастинг за зрялост.
-Ако оставиш нещата така и потънеш за известно време?
-Нямам никакво време,...п,ък и където и да потъна,те ще ме напипат.Пипалата им са много дълги.
-А-а,пипалата!...Пипалата!
-Моля?
Махвам нехайно с ръка,проследявам движението и.Зад нея,през прозореца виждам планината.Това е!
-Виж сега,-казвам и го гледам право в очите.Дали ще си върна поне волт от откраднатата
ми енергия?-имам скромна виличка недалеч в планината.Можеш да поживееш там,докато намерим решение.Условията са добри,платил съм тока...Съседите живеят някъде в чужбина
и едва ли ще се засечете.Сядай тук,направи ми списък,аз ще ти напазарувам!При твоето
положение не бива да губим нито минута.Трябва да приемеш!
Обратният път ми се струва,като истинско бягство от истински дявол.Сега той се бе превърнал в малка сива мишка,стряскаща се от всяка паднала,търкаляща се по покрива
шишарка...
-Туп!Тър-р-р-р!...
Бяха ми подали топката и трябваше да играя с нея.Колкото повече я задържах,толкова
повече съществуваше реална заплаха да бъда атакуван от някой освирепял противников
играч.Трябваше веднага да подам пас на моите некорумпирани съиграчи по фланговете на
съдебната и изпълнителни власти.
-Туп!Тър-р-р-р!...
Сега вече,нищо не ме свързва с реалността-обяснимо страшна и неизчислима сумарна
величина от материални зависимости.Оставил съм несъвършеното си тяло в противното легло.
Омръзнали сме си.Взаимното напрежение е чаша,пълна с неприязън,която по-безотговорният
ще събори...Но сега сме в различни измерения и порталът е затворен.Няма я симбиозата.
Моят филм започна.Цял пакет бобени зърна се изсипа от моста в реката,без да успея да
реагирам.До мен се усмихваше отдавна мъртъв приятел.А тя стискаше в малката си длан онези
три вълшебни зрънца.Успокояваше ме:
-Те са тук!В мен...Ето ги!
Не разбирах какво точно им е вълшебното,но бях поразен от ЧИСТОТАТА!Съвършена,ясна ЧИСТОТА!И тогава се почувствах част от Нея!
С отчаяна изобретателност отключвам вратата на излишната си интелигентност и попадам
в мигът на липсата,където протовремето се люлее в люлка...Там е и ЛЕТВАТА!Засилвам се.
Скачам.Извисявам се над нея,но не я прескачам.Оставам там.Каквото и да се случи,аз съм малко бобено зрънце,стиснато в дланта на вековна вълшебница.Питам я как се казва.Безотговорна любов-ми отвръща Тя.
Съдията удря с чука и пуска Симбиозата на свобода.
-Ти-ти-ти-ти!
-Ти-ти-ти-ти!
-Ти-ти-ти-ти!
-Ти-ти-ти-ти!
Съвършен куплет!Недостижим за минали и бъдещи поети!В този миг една четвърт от това измерение страда от астрален бум.Подсъзнанието се отдръпва в някакъв свой ъгъл,за да
даде предимство на сетивата.За да стана сетивен,с главоломна скорост се стоварвам в
новото уравнение,а пращенето на летвата отеква,като отминаваща гръмотевична буря.
Това е то-доброто утро...Та какво за щастието?...
Някаква тежка,невидима врата се затръшва без звук,без вибрации.Дали пък изобщо имаше нещо?
Не вярвам Бог да е корумпиран.Обаче тъпата кола,точно сега не иска да запали...А той е тук.
Чука ми по стъклото.Не виждам очите му,а с другата ръка явно не онанира.Заредил е,освободил е предпазителя и с нищожно дръпване на пръста ме вкарва гратис в огромен
киносалон.Колко е спокойно тук!Гледам моя филм.Оператора се престарава със скоростта на кадрите...СВЕТЛИНА!НЕЩО повече от СВЕТЛИНА!Няма симбиоза.Няма нищо...
Аз съм океан.ДОКОСВАМ ВСИЧКИ БРЕГОВЕ.Не ми стига водата...Жаден съм...
-Боже мой,той се връща!...Докторе!Докторе!Той се връща...Трябва веднага да се обадите
на онзи номер...
Онзи номер се надвесил над мен.Не е свикнал с перфектните си изкуствени зъби.Нищо!...Аз
съм океан...Не се боя от истината.Само тя ще ме освободи от бреговете...
-Защо ни кръщават деца?
-За да пречистят греховете.
-Децата нямат грехове.
-Само Бог знае...
-Това е манипулация!Къде е Бог?
В едно тихо заливче питам една вълна,която ми сменява пясъка:
-Кой беше този?Кой?...
-О,миличък,та това е новият финансов министър!Твоят СПАСИТЕЛ!...
-А аз кой съм?...
-Ти си Теофилий!Нима не помниш?
-А къде ми е тялото?
-Ти нямаш тяло.