Есента се завръща
пак дъждовна и сънена.
Като песен във човка.
Като мравка изгубена.
Аз по навик си тръгвам,
ти по навик оставаш.
Есента ме поглежда.
Пак е нежна и влюбена.
И на пейката в парка,
в пожълтяло и хладно,
едно паяче смело
и светулка изплашена,
пак по навик живеят,
и по навик обичат.
Есента си е хубава.
… а на мен ми е тъжно…