автор: frezija

Небето тази нощ е кинкалерия,
звездите си продава – две за лев.
И аз стоя, очи във него вперила
и търся своето копче от седеф.
Забравила за миг, че нямам палто
и никъде не съм си у дома,
карфици си избирам с връх кобалтов
и не разбирам колко съм сама.
Или разбирам, но не си признавам,
а шарени калерчета разглеждам.
По дланите ми лепкаво остават
власинки от небесната им прежда.
Изправям се…брадичката високо –
шивачът да ми вземе мярка чисто
и си мечтая ти да си наоколо,
защото иначе ми е безсмислено.
За теб си шия рокля, с теб щастливо
бездомното ми тяло да засвети.
Събличам страховете си. Красиво е…
по всичките етажи на небето!