автор: pleshivche

Като листо от топъл дъх отронено
целувката ми върху твоите очи ще падне
и като роса във утрин сребърна
ще те покрия с ласки.
Ръцете си на клони ще превърна,
ще пусна да вилнее между тях
политналия вятър на страстта ти -
той ще намери своя храм при мен.
Така ще ни завари слънцето,
лъчите му смутени ще се спрат,
смирени тихо ще изчакат,
преди настъпилия миг покой
със себе си да отведат...