автор: Rodenavlotos

Аз като малка все на пръсти се надигах -
да скъсам пъпната си връзка със земята,
но по-високо от тавана не достигнах.
А все ме глождеше- какво ли е оттатък?

Но гравитацията приземява всеки полет.
И аз престанах да поглеждам към небето,
точно когато се показваха, едва наболи,
две бели пухчета- предвестник на крилете.

Но те така и си останаха рудиментарни,
а се развиха тези, свързани с пълзенето.
Чрез връщане към корените си навярно
съм се опитвала небето да превзема.

И, като всичко друго у човека закърняло,
като едно издухано от вятъра глухарче,
крилете ангелски окапаха от тялото ми,
остана кредитът на Господ непохарчен.