автор: Apokalipsis

Детството е лято. Охлузени колене и скъсани джобчета. Детството мирише на сладко от круши. И бъз.
Детството спи до късно и се буди с мляко с какао. Детството е пържени филийки със сирене. Топли и сочни. Детството е прашна улица по залез и спирка покрита от скръбни вести. Детството е гоненица, жмичка, циганско колело и дама. Детството се катери по дърветата и краде дуди. С лилаво под ноктите и петна по фланелката. Събира букети от майски сняг и разхожда тигров дакел. Пее фалшиво, но затова пък с всичка сила, детски песнички от касетка. Прави си рокли от чаршафи и дефилира в обувки с 8 номера по-големи. Сплита и разплита плитки и ненавижда всички гребени. Детството е индианец с окраски от химическо червило. Или Стоичков в най-лошия случай, но без осмицата, защото се пише трудно. Детството седи на масата за тенис и клати крака във въздуха. Печели състезание по плюене на костилки или просто има най-много джанки. Зелени и кисели. Детството е с тебеширени пръсти. Тъкмо „Да бие, да биеееее.. .“ и го викат за вечеря. Лапа набързо, но до последния залък, за да не му надвие циганчето. Заспива възторжено на фона на „Студио Хикс“ – награда за послушание. Докато баба не загаси…
Кога свършва детството ли? Когато вече няма кой да гаси лампите…
13.07.2014 г.