автор: omega

"И мълком влезли в сънните покои,
де други пир ни готвеше нощта,
сами свалихме ний венците свои
и смутно спряхме - жад и нагота!"
"Жъртвоприношение", Д. Дебелянов


Дълбока, сякаш мляко гъсто,
нощта ни всмуква в тъмна глъб
и ние, сплели слепи пръсти,
летим към пропастния ръб.

Безброй слънца, луни, вселени
внезапно втурват се към нас,
избухват и новородени
отново се взривяват с бяс.

Във вихри яростни се вдлъбва,
разплесква се, пищи светът,
кипи, напряга се, набъбва
размазана от сладост плът.

И всичко се завърта, слива,
изгубва в изначален мрак,
миг - и вулкан изригва грива
от плам - и пак, и пак, и пак...

Последен спазъм. Стон последен.
На дъното сме. Мъртъвци.
И няма нито вик победен,
ни химн, ни песни, ни венци.