автор: ekna

Дълго пътешествие - паяк се спуска от покрива.
От някъде отеква музика - младостта често празнува себе си.
Наблюдавам неподвижния танц на дърветата. Толкова са стабилни! Не бързат за никъде. Тази вечер са особено чаровни с този техен парфюм... Флиртуват със звездите, гъделичкат ги и ги разпитват за вечността...

Някой, някъде каза на някого "лека нощ". Музиката също. Нощта умее да мълчи, като верен приятел, научил тайните ти.

Щампа от ковано желязо попива в гърба ми със синьо-зелената си лозница. Чувствам красотата й.

Струва ми се, че мога да стоя така до края на безкрайността...

Сама на верандата.

Не без бира и цигара, но и с любимия боров аромат. И един оранжев котарак, който изглежда ме обожава.

Тишина, от онази с щурците. Тъмнина, от онази със звездите.

М... Прибирам цигарите и телефона. Просто дишам и не мисля за нищо, освен за бор и оранжев котарак...