автор: pavl64

Август прибира избеляла риза.
Септември се оглежда в
първите капки дъжд.
По жиците наниз от
накацали птици.
Утрото се успива
и все по - късно обагря
хоризонта.
По росните ливади
дните ми
палаво конче
нагазва.
Надежда посявам.
Животът изковава
по челото ми
бразди.
Пулсира кръвта в
слепоочията.
Търся пътя
към вселенската Хармония.