автор: apostola

Че кой съм аз и да го крия,
че ти си древната магия
и караш хората отдавна
с Любов да раснат стародавна.

Че ти, Любов, си златно зрънце
под древното ни скъпо слънце.
Живота правиш го красив и
дните вече не са сиви.

Че ти си цветето в живота
и водещо до нова кота.
От теб зачева се начало
във детската душа звучало.

Човекът от Любов се ражда
и с земна нежност се обгражда.
В среда живее обичлива,
расте си под звезда щастлива.

Ти вкарваш тръпка във сърцата
с усмивка светла на лицата.
Искри в очите ти се раждат
и силни чувства се пораждат.

Сърцата ритама преплитат,
взаимно винаги се питат:
-Обичаш ли ме още, мили?
-Обичам те до сетни сили!