Септември. Време за дъжд. Време за бури.
Време за лава, дето гори.
Дишат треви, в сенокос прекатурени.
Нещо умира... От нещо тежи.
Септември е още, а съхнат тревите.
От оран чернее мойта земя.
Тлее в хамбара пшеницата скрита,
живот да дари... Да види бразда...
Слънце се сипе... Тежи във главата...
Кенарът от пот се вече дере...
Само на съмване блести по тревата
в малка сълзица капка Небе...