автор: Rhiannon

Аз съм мъжът от пясък,
съставен съм от пясък
и море в очите, само там -
аквамарини.
Иначе съм пясъчно чудовище.
Стоя в огромна стая с нея,
която е поседнала на стола
и гледа през огромните прозорци,
ръката й закрива устните.
"За какво си мислиш?" - питам.
А тя се обръща и вижда през мен,
частица по частица се завъртам.
"Представям си небостъргач
с хиляди прозорци без пердета
и навсякъде сме само ние двамата,
в различни пози, филми, състояния..."
...и се обръща с гръб към мен
и гледа през прозореца.
От очите й потичат малки ручеи,
реки,
морета,
океани,
а аз се разпадам зад гърба й
и ставам дъно,
но тя не вижда, че искам да остана.