Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | "Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /Мисана/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите. Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата. Само тогава ние можем да се уповаваме на него и да го следваме, имайки някаква успешна практика. Затова у нас винаги съществува желание да бъдем артисти - да подражаваме на нещо. Да бъдем нещото, което не е тъждествено с нас самите. Впрочем, затова /както вече споменах/ е наложително обектът на Вярата да е извън нас. В частност това може да е и Бог /върховният Демиург/.
Но ако се замислим по-внимателно - що е Вяра? Защо не можем подобно на барон Мюнхаузен, който се изтегля сам за косите си, сами да да напреднем, ако приложната точка на нашата Вяра сме ние самите? Тук е Тайната на битието. Никой не може да даде отговор на този въпрос. Това прави възможен постулата на всяка Вяра и постулата за съществуване на Бог.
Гимназиалната физика твърди, че не можем да се вдигнем сами, а трябва да приложим сила в точка извън нас. Аналогично /а Вярата е особена сила/ стоят и нещата в областта на духа. Трябва да вярваме в /да се ръководим от/ нещо извън нас, за да се придвижваме напред. В частност това може да е Бог, но може да е някаква Другост.
Ето защо са необходими Учителите, като обект за подражание. Те са опорни точки вън от нас - инструменти на Вярата - скеле на Голямата опорна точка, наричана Бог.
Но какво следва от всичко това? Може би Вярата е психически феномен? Може би психиката е аморфна по своята първосъщност. И тя е в състояние да следва дадена сила, само когато последната е приложена вън от нея. Както електрическият ток протича, само когато, освен полюса "минус" имаме и още една опорна точка - полюсът "плюс". Прочие това е един много общ принцип: психиката може да се развива истински, само когато бъде раздвоявана, т.е. когато мисли за самата себе си от първо лице единствено число към трето лице единствено число по формулата "Аз съм Той" /на санскрит "Сохам"/. Тогава протича ток в нея. Тогава тя може да постигне своето най-висше състояние известно като Самадхи и изразявано по формулата "Аз съм този, който съм".
Следователно в раздвоението лежи истинският Път. Когато си едновременно в двете крайни състояния, но не като статика, а безкрайно бързо пробягвайки между тях подобно на електричеството!
Публикувано от alfa_c на 31.08.2014 @ 14:08:12
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 95982 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Споделено за Вярата" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Споделено за Вярата от missana на 01.09.2014 @ 09:14:44 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ваня! И за оценката и за коментара. Трогнат съм, че имаш толкова хубаво мнение за мен.
Нека тази нова седмица изобилства на нови творчески изяви за теб и да е напълно релаксираща откъм грижи! |
Re: Споделено за Вярата от mariposasenelalma на 01.09.2014 @ 08:00:35 (Профил | Изпрати бележка) | „Ето защо са необходими Учителите... Като тебе, приятелю, които освен, че ни обогатяват със знания, ни учат да мислим! Прегръдки, Младене! |
Re: Споделено за Вярата от missana на 01.09.2014 @ 09:24:39 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ваня! И за оценката и за коментара. Трогнат съм, че имаш толкова хубаво мнение за мен.
Нека тази нова седмица изобилства на нови творчески изяви за теб и да е напълно релаксираща откъм грижи! |
]
Re: Споделено за Вярата от Rodenavlotos на 31.08.2014 @ 21:24:14 (Профил | Изпрати бележка) | Аз съм от хората, които не вярват много много в божества. И цял живот се осланям на себе си, на собствените сили и възможности. Но е имало моменти, когато съм изпадала в пълна безизходица и тогава инстинктивно съм се обръщала към някаква висша сила с молба да ми помогне. Но това е в много краен случай. Явно вярата на човека е онова състояние на духа, което настъпва в екстремални моменти, когато се изчерпват неговите възможности сам да се справи. |
Re: Споделено за Вярата от missana на 01.09.2014 @ 00:40:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелко! И за оценката и за този толкова хубав коментар. Няма съмнение, че в трудни житейски ситуации и най-големият атеист се превръща във вярващ. Но понякога има и обратните случаи - вярващи, които претърпяват тежък удар, отвръщат лицето си от Бога.
Поздрави и прегръдки - по 4! |
]
Re: Споделено за Вярата от missana на 01.09.2014 @ 19:15:25 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси, мпалома! Много съм трогнат от хубавите ти думи! |
]
Re: Споделено за Вярата от Aldebaran на 02.09.2014 @ 23:47:16 (Профил | Изпрати бележка) | "Кладите не просветляват тъмнината"-Благодаря на Другост за това,че съхранява във Вас изключителен,/би трябвало-нормален за всички земляни/ разсъдък! Има нещо ТАМПЛИЕРСКО и провокативно близко до Космически Разум!Вие сте Докоснат!
Моите уважения! |
Re: Споделено за Вярата от missana на 03.09.2014 @ 01:13:28 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Алдебаран! Смущават ме тези силни думи. Едва ли аз съм този, за когото би трябвало да са предназначени. Но се радвам и съм наистина трогнат, че този текст Ви е харесал. Уви, подобно повечето ми неща, той е доста отлежал във времето. По времето, когато бе писан, бе невъзможно да види бял свят.
Мерси и за високата оценка!
С най-голямо уважение и признателност: Мисана |
]
Re: Споделено за Вярата от mariniki на 03.09.2014 @ 23:06:58 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | да повярваш...
и с вярата
напред да продължиш
печално изстрадана
със сълзите
горчиво изплакани
по пътя небесен
към дома...
*
мисана.. вярата не иска доказателства... или вярваш, или не..
баба вярваше, че Господ вечеряше с нея и му пазеше
стол... тя наистина го чувстваше, и вярваше.. предаде това чувство
и на мен, отклоних се от темата, но ти ме развълнува... |
Re: Споделено за Вярата от missana на 04.09.2014 @ 01:10:03 (Профил | Изпрати бележка) | По един много извисен и красив начин възприемаш идеята за вярата, Маги. Възхищавам ти се и ти благодаря за високата оценка и чудесните истини, които изричаш. Правя само едно уточнение. Не твърдя никъде, че вярата изисква доказателства /макар, че съществува и такъв път - пътят на Тома Неверни, който поиска да пипне Христовите рани, за да повярва във Възкресението/. Аз твърдя само, че е невъзможно чрез вяра в себе си да напреднем. Трябва да вярваме в нещо извън себе си.
Поздрав и прегръдки!
П.С. Очевидно баба ти е била невероятна жена! Имаш наследственост и от нея. |
] | |