Смъртта ще седне бавно на прозореца
край вятъра, довяващ в стаята нощта,
а мислите ще чезнат в тишината
на бледите треви на есента.
След всичките години на очакване
надеждата ще спре до моята врата.
Сега, когато на прозореца седи смъртта
и уморената и длан докосва вятъра.