автор: ivliter

Къси ставаха дните. Есенни пожари от цветове обхващаха гората. Но те не радваха лисицата с пъстротата си, защото с напредването на есента, въобще не ставаше по-лесно да си намира храна. От полето стопаните прибраха гроздето и другата реколта, нищо не се намираше вече.
Добре, че в гората живееше глупавият гарван, та спасяваше често положението. Иначе би гладувала още повече. От дърветата капеха пожълтелите листа, като сълзи по отминалото топло лятно време. Те застилаха със златен килим обгорената, изпита от жегата земя, като с тихия си шепот поглъщаха аромати и криеха следи. Даже горският поток, с отънели води лениво се влачеше покрай горската поляна и песента му бе загубила звънливостта и екливостта си. Над полето и гората се спускаше дълбока предзимна тишина и тя вещаеше още по-трудни дни за Кума Лиса.
Друг път Лисана обичаше шумулкането на листата в краката си, докато вървеше по горската пътека, но сега, когато стомахът свиреше от глад, то я дразнеше.
Сега, сред оголяващите дървета и шумоленето на листата, плячката която дебнеше я виждаше и чуваше още отдалече и трудно успяваше в лова.
Докато се оглеждаше и ослушваше, и мечтаеше за топло време, и вкусна храна, Лиса така и не усети кога краката сами я отнесоха до стария орех в края на гората. За зла участ гарванът го нямаше там и гладът още по-настойчиво напомни за себе си. Нямаше никаква идея как да му отмъкне поредната хапка, която се надяваше скоро да донесе. И както газеше в накапалата шума от клоните на ореха изведнъж се сети нещо и очите й заблестяха изпълнени с лукави пламъчета и надежда, че и този път ще успее да го прилъже.
Тя набързо събра голяма купчина с капнали листа и се зарови в нея. Остави само опашката си да стърчи навън. После притихна и зачака. Само пред очите си бе оставила тънък пласт шума, между която да може да наблюдава кога ще долети глупавата птица. Разчиташе на това, че освен глупава, тя е и много любопитна.
Гарванът без храна рядко кацаше на старото дърво. И този път той долетя с апетитна мръвка в човката си. Като видя това лисицата много се зарадва. Според плана си тя веднага затупа силно с опашка в листата. Гарванът нямаше как да не забележи това и насочи вниманието си към нея. Първо помисли, че в това се крие поредната хитрина на Лисана и затова внимателно се огледа наоколо. Но от нея нямаше и следа, а онова нещо продължаваше да подскача и шуми в листата. „ Какво може да е пък това!?“ – питаше се птицата. – Може да става за ядене. Ще ида да видя, пък каквото ще да става!“ – реши тя. И заслепена от любопитството си, забравила всякаква предпазливост подхвръкна и кацна съвсем близо до купчината с листата.
Скрита добре, лисицата наблюдаваше какво става. Щом гарванът кацна до камарата, тя си помисли: „Ела, ела, глупако. Приближи се още малко, та да те лапна заедно с месото в човката ти!“ И завъртя отново опашка. Но щом я завъртя, гарванът леко отстъпи назад и за да не изпусне и него, и мръвката, тя мигом пъргаво подскочи и пръсна настрана шумата от себе си.
– Оле, майчице! – изпищя гарванът в уплахата си и изтървал месото, излетя току изпод лапите на лисицата.
– Изпуснах те проклетнико, но някой ден ще те хвана! – закани се тя.
– Мечтай си! Ще ме хванеш на кукуво лято – отвърна гарванът кацнал отново на клона, почувствал се на сигурно място.
– Е, може и да не те хвана, но и това ми стига – посочи месото в муцуната си дългоопашатата хитруша.
И загубила интерес да се наддумва с гарвана, с отмъкнатото от него месо, заби в оределия листак на гората.