автор: ganima60

Тиха и спокойна вечер,Вълните едва докосваха брега.Слънцето залязваше и над залива се настаняваше здрачът.Само върховете на планината светеха с оранжев цвят.
Една двойка закъснели лебеди се спуснаха ниско и безшумно се приземиха във водата.

Здрачът им попречи да забележат разлятото нефтено петно,изпуснато от акустиралия в залива танкер.Мазната,лепкава,тъмнокафява течност,така полепва по снежнобелите им пера и кожа,че те с последни сили стигат до брега.Тази вечер бяхме дежурни аз и един мой колега.С радост наблюдавахме белите красиви птици .След известно време чухме гърлени звуци идващи от единият лебед и другият му приглася със стонове, наподобяващи тъжна прощална песен.
Докато оставим пробите и излезим навън ,видяхме най–тъжната картина.
Женският лебед беше умрял,а мъжкият беше допрял тялото си до бездиханния труп на своята партньорка,за да я стопли.С омърсени крила,тъжен,загубил всякаква надежда за живот.
Взехме живия лебед ,измихме го и решихме да го оставим в банята на лабораторията.След полунощ,чухме удари по тръбите,че нещо отчаяно се блъска.Отворихме вратата на банята и видяхме лебеда с разбита и окървавена глава.С последни сили беше сложил край на живота си,беше останал верен на своята другарка.