автор: zinka

До тук, приятелю, до тук!
Натам пейзажът избледнява.
Охлабва струни всеки звук
и всеки порив изтънява.

Десницата си топла днес
подай, преди да се отпратим.
За мене бе огромна чест
отчасти да съм твой приятел.

Което с нас ще отнесем,
което ще ни свети в мрака
са шепа топли стихове,
които вятърът изплака.

Защо и как, и от къде
не питай ти. И аз не питам.
В нагънатите светове
кръстати смисли се заплитат.

А вярата и любовта,
и упоритата надежда
разхвърлят мисли из кръвта.
А стиховете ги подреждат.

Но все по-тежка е пръстта
и кладата все по-гореща.
Отиваме си от света...
Прощавай, ако има нещо!