автор: apostola

През обувка и легло
нашият живот изтича.
Другото не би могло
толкоз врме да протича.

В туй за всеки ден и нощ
има малко и забава.
Но характера ми лош
на сарказъм се поддава.

Вечер си лежим в легло
с два персона ширината.
Знам това, че е тегло
с хъркането в тишината.

Пречим си един на друг-
спалнята е вече тясна.
И съпруга, и съпруг
дразним нервата си бясна.

А в легло един персон
бяхме нявга младоженци.
И леглото ни- шансон,
бе широко- за блаженци.

За съпруга и съпруг,
туй не беше ни дилема.
Спяхме тъй: един връз друг
и решавахме проблема.