автор: osi4kata

... а отсреща кафето се напълни със хора,
дето сядат на светло, дето сядат на двора,
пролетта днес е тука, свири вятърът полка
и кълвачът лекува дъб от зимната болка.
О, така ми е хубаво и така ми е цветно,
че във мен се разбуди едно старо кокетство
и пристъпям лирично, като в малки панички,
чупки в кръста. Приличам на шестнайсетгодишна.
Не приличам, а чувствам. Да съвсем се обърках.
Слънце с парещи устни ме целува, разбърква
някак волно косите ми и ги прави младежки.
Нежно свири по жиците, сменя ритъм ветрецът...
Ех, каква чудна пролет е. Пак по никое време.
Във дванайсет на обед по щастливото теме
на баира от изток ще е пльосната шапка
от пера и мъниста, а в очите му шляпат
триста радости щури и една по-спокойна...
Пролетта ще разтури тази зима усойна....
Тук е! Тука е! Вижте! Като младо момиче
се прехласва по нищо и без нищо обича...


Р.Симова, 2014