автор: heartfelt

Когато мисълта ти се отвори,
събрала всички бръмбари от вън;
сърцето ти когато заговори,
макар и да е времето за сън;
когато във душата ти въздъхне
един отдавна минал епизод;
когато сам със себе си замръкнеш;
когато ти – добрият идиот
усетиш, че светът ти се обръща,
че пак навлиза в тъмните води;
когато безвъзвратното се връща;
когато неболимото боли;
когато ти – безстрашният – потръпнеш
пред призракът на стари страхове
и пред гнетът на идващото утре…
Недей!!!
Недей да пишеш стихове!!!