автор: biskvitkatata

Лудост било, и глупост.
Сладка болка била.
Истинска трудност.
Не помагат ни думи, ни дела.

Лудост е
Мислиш и знаеш
Но някак не хаеш.
Нека е.

Било в сърцето,
Мозъкът си знаел,
Невярно е това, защото някъде в мелето
Измежду всички тегоби
Ни мозъкът помага, ни сърцето.

И мислите са там, във него.
И винаги, тъй някак прекалено щедро
Те връщат в онези другите моменти,
Където слушаха те ни сърцето, ни умът.

Не е ли редно едно съзнание човешко и развито
Да може някак да се справи
Да погледне бъдещето в ъгъла стоящо свито,
А миналото да успее да преправи?

И всъщност, какво е важно за човека?
Уважение, устои, външен вид?
Ха, безумие грамадно.
Какво тук има роля, дял
Щом сърцето, щом сърцето...

То заедно със мозъка в комбина
Играе странната игра в мелето
И без момент или причина
Единствено те връща при момчето...