автор: GoranMalevski

Ех-х-х... Даай ми час! Ех, дай ми още час,
да видя пак на Зърното Победата!
Да я поканя... Малко нощно "нас"...
На Вино и на Хляб... и да я гледам...

Ех, дай ми час! Ех, дай ми още час!
Курбан ще сторя... Агне ще заколя...
За Най-Великото, за моя Житен Клас!
Вън градобитно е... а аз пак нямо моля...

Ех, дай ми час! Ех, дай минутка още!
Да я помилвам... В стих да я погаля...
Да идва приказна във знойните ми нощи...
Горещници душата ми навалят...

Дай ми секунда! Дай ми просто миг!
Да е до мене... Само да я видя...
Тогаз ще вярвам, Бог, че е велик
и посребрял, след Него, ще си ида...