автор: rumpel

Пада здрач в нежносиня лила
по стеблата на билки напъпил.
Ароматна се стели мъгла
върху пътя от нашите стъпки.

Свири вятърът в кози рога.
Ти в ръцете ми слагаш зуници*.
И подреждаш стиха ми в дъга
като писана селска шевица.

Много обич за тебе събрах
от местата с характер потаен.
Днес смехът ми отново е смях -
от таланта на майстор изваян.

*зуници - едри горски ягоди