автор: daro

Обезлюдя на любовта градчето.
Щъркели отнасят
безплодното ми лято
повито с брезови кори.
И то дими,
опушва си ужиленото тяло
в оджак на лятната ми кухня.
Дали отново, Хала
ще ощипе мисълта му
с ледено езиче!?
Но нали „голямата любов”
била бездетна,
ще дочакам яловата есен
да ме сваля с листата.
А зимата да диша с наргилета.
и да се надява.
Халал й вяра!