автор: hristam

Кажи ми, че така е по-забавно-
удобно паметта да изтънява.
Да помним се научихме отдавна,
сега да се научим да забравяме.

Да няма със кого да се прощавам -
изтърквам миналото чак до бяло.
Света навярно също е забравян
и после е измислян отначало.

Кажи ми, че така ти е добре.
Ако ме помниш, значи е случайност:
две думи нежност под едно небе,
две песъчинки сред една безкрайност...

А времето поръбва с тъмен креп
на спомените тъничката рокля.
Откраднах само спомена за теб.
И знаеш ли-наистина ме стопля.