В двадесет и първи век
моля те, бъди човек!
Може ти да си богат,
може беден, простоват,
дребничък или атлет,
само остани човек.
Всички знаят, че у нас
има много в тоя час
хора бедни, заболели,
сироти, осакатели.
Не извръщай ти очи,
с добра дума ги срещни,
помогни им със пари
или с друго услуж̀и.
Не очаквай след това
куп хвалебствени слова.
Най- затрогва, знам това,
простото: - Благодаря!
... А ако човека мразиш
и нещастниците газиш,
знай: и царски да живееш,
някой ден ще остарееш.
Ще проклиняш свойта немощ
и от друг ще чакаш помощ.
Затуй, не бъди шебек.
Моля те: - Стани човек!