автор: rumpel

Обгорели след огън поляни
светят в тъмното с цвят на ръжда.
Диви ягоди, тук-там обрани,
се целуват уханно в дъжда.

Двама млади, с подгизнали дрехи,
крият чувства под шарен чадър.
Уморил ги е лекият преход
под луната с лице от бакър.

Ала двамата нищо не чуват
и не сещат - далеч от града.
Възхитени, със смях, се любуват
на бродирана с песен вода.

И подети от светлия ритъм
на дъждовния везан поток,
двама млади ръцете си сплитат
и нагазват живота дълбок.