...как хубаво ухае утрото -
на дъжд и паднала зеленина.
Във влагата на пейките е сгушена,
онази невъзможна тишина,
в която даже вятърът пристъпва
на пръсти...сякаш е крадец,
но аромат от салвия откъснал,
си тръгва мокър... и наивно оцветен.