Така се получи, че и в най-ярко слънце, няма как да се поддам на илюзията, че го има. Дали го измислям или неглижирам, май е все едно за сетивата ми. Няма го. И го има. Ама ми е все тая...
Картината е един цвят.
Re: високо, високо... от Bockpece на 25.08.2014 @ 10:14:07 (Профил | Изпрати бележка)
жълто
]
Re: високо, високо... от mariposasenelalma на 23.08.2014 @ 05:30:45 (Профил | Изпрати бележка)
Трогателно и силно... Поздравления!
Re: високо, високо... от Bockpece на 25.08.2014 @ 10:14:26 (Профил | Изпрати бележка)
благодаря!
]
Re: високо, високо... от mariq-desislava на 23.08.2014 @ 10:12:17 (Профил | Изпрати бележка)
Смелостта да бъдеш себе си, въпреки всичко.:) Насочи ме към размисли, които вероятно нямат нищо общо с идеята, но се кокорят да ги извадя на светло, та ето ги - творчеството само по себе си е смелост и е естествено състояние, вътрешно присъщо на всеки човек. В този смисъл то не се поддава на насилие - или пристига на коловоза на поезията, музиката и т. н. или пък не.
До тук ме доведе неизмислянето на слънцето.:)
Re: високо, високо... от Bockpece на 25.08.2014 @ 10:14:47 (Профил | Изпрати бележка)
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 831
ХуЛитери: 5
Всичко: 836
Онлайн сега:
