автор: ivliter

Със забележителния си нюх да открива храна и тази сутрин гарванът бе намерил своята вкусна закуска. Знаеше той кога и къде да прелети, за да не остане с празен стомах.
За разлика от него лисицата, въпреки хитрината с която се славеше, често оставаше гладна и се налагаше да измисля какво ли не, само и само да може да отмъкне намерената от гарвана храна и да залъже с нея ненаситния си глад.
Обикаляше тя под дървото и само си повтаряше тихо на ум: „ Дано дойде по-скоро и да донесе нещо апетитно“.
Сякаш прочел мислите й, гарванът веднага долетя с прилично голямо парче месо в човката. Като забеляза дебнещата под дървото лисица, той нарочно прилетя ниско над нея, за да усети хитрушата хубаво миризмата на прясното месце. Тази миризма накара Лисана да пощурее от нетърпение и глад. Гарванът не бързаше, искаше му се повече време да я подразни преди да си хапне закуската. Постави я внимателно на клона, прихвана я здраво с нокти и откъсна сочно парче с острия си силен клюн. В плановете на Кума Лиса влизаше първо хубаво да го ядоса. Затова тя започна с думите:
– Гарване, птицо проклета…
И в този момент откъм близките храсти отекна силен гръм. Един ловец беше забелязал лисичите дири около дървото и от няколко дни дебнеше с пушка в ръце да я убие.
Подскочи Лисана като ужилена, защото сачмите улучиха опашката й и тя през глава хукна към укритието си в гората. След нея се спусна голямо ловджийско куче.
Гарванът също се сепна от неочаквания гърмеж, като си помисли, че стрелят по него и изпусна месото. После видя разхвърчалата се козина от Лисана, но за по-сигурно побърза да отлети колкото се може по-далече. Прелетя лисицата покрай месото без да го дори и забележи, хукнала да спасява живота си. „Беж, Лиске да бягаме! По-добре гладна, но жива, отколкото сита, но мъртва“ – казваше си тя, докато се носеше с бясна скорост между дебелите стволове на дърветата.
Ловджийското куче, разбрало че няма да успее да хване лисицата стигна до месото и на мига го излапа.
Така тази сутрин ловецът остана без лисича кожа, гарванът и лисицата останаха гладни, а доволно беше единствено кучето, което сладко похапна от гарвановата закуска.