автор: RachelLevi

Тази мисъл, която хитрува,
ще прилича на малка жена.
Ще унива за миг, но ще води
примамливата стара игра...

Ще присвива очи, ще въздиша.
Ще поръчва и дъжд, и тъга.
Ще капризничи в нощ като тази,
шита дълго от сняг и луна...

Мисълта тъй отдавна оглежда
своя блясък, но вижда едно:
във сърцето на вечен театър -
тихо, старо и зло колело.

Неродена е птицата Феникс,
укротяваща слепия зов ...
Тя изгаря в самотната мисъл...
Търси вечност, а вае любов.

Рашел Леви